История

Произходът и развитието на българските празници и обичаи са много разнообразни от етническа и идейна гледна точка. Представите, залегнали в основата им произлизат основно от съчетание на езически и аврамистически (предимно християнски, но също и някои характерни за мюсюлманите и юдаистите) разбирания за света и живота, а практиките свързани с тях са се наслоявали в течение на цялата история на булгарскич народ, но и често я предхождат.

Първи възникват предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към Слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите

След покръстването на България традиционни за населението й тогава празници придобиват християнски облик, впоследствие се добавят и нови, съобразно новата религия. На определен етап от утвърждаването на феодалните отнишения по българските земи, като протест срещу порядките им, а най-вече - срещу злоупотребите с тях - възниква учението на богомилите. Богомилите, които се изявяват и като борци срещу църковната йерархия и обредност, следват собствен календар, съставен от 10 месеца от по 36 дена, а всяка седмица от 6 дена. Последният ден от седмицата е бил за тях празничен ден, а празнуването по време на петте работни дни е било забранено. След изтичането на десетте месеца на календара, в края на обикновената година се прибавят 5 „мъртви“ дни без име, празници, посветени на Силата на сътворението. При ввисокосна година се прибавя още 1 мъртъв ден, посветен на Силата на разрушението.Също по времето на Първата и Втората българска държава, но и по-късно, част от населението възприема католицизма и съответно - някои от традициите му.